Българите и паметта за близкото минало. Опитът на Германия.
673 - толкоз срещи с публиката е провела една берлинчанка, с цел да им показа сбирка от книги, неразрешени по времето на комунизма. Урсула Попиолек решила да събира тези книги още през 1989, когато Германия все ще е в еуфория от рухването на Берлинската стена. Още тогава си споделила, че насладата от сриването на режима може да измести загатна за това какво е представлявал този режим. И така лека-полека да отслабне и знанието за него.
Стъпка по стъпка
“Първо направих лист с тези неразрешени книги, а след това изчислих и какъв брой пари ми трябват. За една година, до декември 1990, съумях да събера 1500 немски марки и да основа дребна библиотека, част от която ми беше подарена от страната ”, описа Урсула Попиолек в Гьоте-институт в София. Тя си спомня чудесно по какъв начин след тази първа стъпка нещата почнали да се развиват: книгите станали повече, родила се концепцията за постоянни срещи с публиката, сбирката се настанила в помещение в Културно-историческия център, на срещите с публиката взели да идват създателите на самите книги или участници в отминали събития, свързани с историята на комунизма, към библиотеката се добавили и модерни проучвания, след това и фотоархив, почнало организирането на изложения, изнасянето на отчети, била основана неправителствена организация, която да оказва помощ с финансиране и логистика, почнало издаването на отчетите в томове... Онова, което през 1989 почнало със лист неразрешени книги, 28 години по-късно се оказало цяла библиотека с научна активност и стотици извършени полемики.
Когато решили да разпечатат листата с всичко осъществено досега, похарчили едно предълго хартиено руло. В петък Попиолек го разви в залата на Гьоте-институт и завоюва овациите на пристигналите на срещата софиянци, обезпечено примесени и с малко злоба поради това, че това не е направено и в България.
Показаният в София лист със неразрешените издания по времето на тоталитарния интервал
Диктатурата свърши, сянката остана
През тази седмица Институтът провежда конференция за преосмислянето на комунистическия интервал в Германия и България – сходни срещи в София са дефицитни, за разлика от един Берлин, където те са по-скоро рутинни.
“В Берлин седмично се конкурират доста лекции и срещи от този жанр, човек от време на време се чуди на коя от всички тях да отиде по-напред ”, изясни художничката Фанна Коларова, която от години живее в немската столица, и която показа своето проучване на мъчителната тематика с забележимото завещание на комунизма: паметниците. Какво да се прави с тях?
Според Коларова, отговорът на този въпрос минава през една по-важна оценка: може ли да се развие демократично общество в една архитектурна среда, издигната от диктатурата? И още един въпрос: дава отговор ли културата на паметта в България на моралните правила за положително и за зло?
Еволюцията на градския център
Фанна Коларова разказа смяната на българските градове с окото на художник: сред 1878 и 1944 центровете им съставляват хармонично застроени квартали с доста зеленина, които идват на мястото на ориенталския вид архитектура. В продължение на 66 години центровете са насочени към държавната администрация (кметството), религиозния център (църквата), културното средище (читалището, театъра, библиотеката). По-късно, без значение от политическата обязаност на България с нацистка Германия, в архитектурата на огромните градове по този начин и не навлизат архитектурни ансамбли в оня жанр и мащаб, които са свойствени на построените по същото време в Германия.
Паметникът на Съветската войска в центъра на София
Нещата се трансформират коренно след 1944, когато Българска комунистическа партия постанова в оформлението на публичното пространство стила на европейските тоталитарни режими. Коларова цитира един образец, илюстриращ светкавичния завой във образните изкуства – незабавно след 9 септември 1944 в центъра на София е сложена така наречен краткотрайна монументална декорация. Това е голяма гипсова пластика, представляваща жена с петолъчка и две мъжки фигури, вдигнали за одобрение юмруци. Била е основана за броени дни от скулпторите Иван Фунев, Николай Шмиргела и Владимир Димитров.
Накъде с паметниците?
По-нататък се трансформират централните площади на селищата, които към този момент са насочени към новопостроен партиен дом, т.е., към центъра на властта. Площадът е затрупан с каменни плочи и по него няма нито дървета, нито зелени площи, прецизира Коларова. Според нея, това служи не просто за улеснение на манифестациите, само че и за защита при вероятно нахлуване.
Друга огромна смяна е повсеместното създаване на грамадни благодарствени комплекси и паметници, както и слагането им на централни, или на задоволително забележими, места. Такива образци представляват Паметникът на Съветската войска в София или на Альоша в Пловдив и Бургас. На въпрос на Дъждовни води къде е решението, Коларова е безапелационна, че тези монументи би трябвало грижливо да се запазят и да се реалокират. И прибавя: “Софийското поле е задоволително огромно, с цел да побере подобен музей. ”
Стъпка по стъпка
“Първо направих лист с тези неразрешени книги, а след това изчислих и какъв брой пари ми трябват. За една година, до декември 1990, съумях да събера 1500 немски марки и да основа дребна библиотека, част от която ми беше подарена от страната ”, описа Урсула Попиолек в Гьоте-институт в София. Тя си спомня чудесно по какъв начин след тази първа стъпка нещата почнали да се развиват: книгите станали повече, родила се концепцията за постоянни срещи с публиката, сбирката се настанила в помещение в Културно-историческия център, на срещите с публиката взели да идват създателите на самите книги или участници в отминали събития, свързани с историята на комунизма, към библиотеката се добавили и модерни проучвания, след това и фотоархив, почнало организирането на изложения, изнасянето на отчети, била основана неправителствена организация, която да оказва помощ с финансиране и логистика, почнало издаването на отчетите в томове... Онова, което през 1989 почнало със лист неразрешени книги, 28 години по-късно се оказало цяла библиотека с научна активност и стотици извършени полемики.
Когато решили да разпечатат листата с всичко осъществено досега, похарчили едно предълго хартиено руло. В петък Попиолек го разви в залата на Гьоте-институт и завоюва овациите на пристигналите на срещата софиянци, обезпечено примесени и с малко злоба поради това, че това не е направено и в България.
Показаният в София лист със неразрешените издания по времето на тоталитарния интервал
Диктатурата свърши, сянката остана
През тази седмица Институтът провежда конференция за преосмислянето на комунистическия интервал в Германия и България – сходни срещи в София са дефицитни, за разлика от един Берлин, където те са по-скоро рутинни.
“В Берлин седмично се конкурират доста лекции и срещи от този жанр, човек от време на време се чуди на коя от всички тях да отиде по-напред ”, изясни художничката Фанна Коларова, която от години живее в немската столица, и която показа своето проучване на мъчителната тематика с забележимото завещание на комунизма: паметниците. Какво да се прави с тях?
Според Коларова, отговорът на този въпрос минава през една по-важна оценка: може ли да се развие демократично общество в една архитектурна среда, издигната от диктатурата? И още един въпрос: дава отговор ли културата на паметта в България на моралните правила за положително и за зло?
Еволюцията на градския център
Фанна Коларова разказа смяната на българските градове с окото на художник: сред 1878 и 1944 центровете им съставляват хармонично застроени квартали с доста зеленина, които идват на мястото на ориенталския вид архитектура. В продължение на 66 години центровете са насочени към държавната администрация (кметството), религиозния център (църквата), културното средище (читалището, театъра, библиотеката). По-късно, без значение от политическата обязаност на България с нацистка Германия, в архитектурата на огромните градове по този начин и не навлизат архитектурни ансамбли в оня жанр и мащаб, които са свойствени на построените по същото време в Германия.
Паметникът на Съветската войска в центъра на София
Нещата се трансформират коренно след 1944, когато Българска комунистическа партия постанова в оформлението на публичното пространство стила на европейските тоталитарни режими. Коларова цитира един образец, илюстриращ светкавичния завой във образните изкуства – незабавно след 9 септември 1944 в центъра на София е сложена така наречен краткотрайна монументална декорация. Това е голяма гипсова пластика, представляваща жена с петолъчка и две мъжки фигури, вдигнали за одобрение юмруци. Била е основана за броени дни от скулпторите Иван Фунев, Николай Шмиргела и Владимир Димитров.
Накъде с паметниците?
По-нататък се трансформират централните площади на селищата, които към този момент са насочени към новопостроен партиен дом, т.е., към центъра на властта. Площадът е затрупан с каменни плочи и по него няма нито дървета, нито зелени площи, прецизира Коларова. Според нея, това служи не просто за улеснение на манифестациите, само че и за защита при вероятно нахлуване.
Друга огромна смяна е повсеместното създаване на грамадни благодарствени комплекси и паметници, както и слагането им на централни, или на задоволително забележими, места. Такива образци представляват Паметникът на Съветската войска в София или на Альоша в Пловдив и Бургас. На въпрос на Дъждовни води къде е решението, Коларова е безапелационна, че тези монументи би трябвало грижливо да се запазят и да се реалокират. И прибавя: “Софийското поле е задоволително огромно, с цел да побере подобен музей. ”
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ